5 сент. 2007 г., 10:43

Ад & Рай 

  Поэзия
723 0 1

   Ад  и  Рай



Нощта  се спуска  над  града,

луна  изгрява  над  света...

Падат  сияйни  звезди,

сбъднали  милиони  мечти.


Нощта  се  спуска  над  града,

ражда  се  за  някой  любовта.

Но  друг  лежи  във  самота

върху  мократа  трева.


Гледа  към  космическия  небосвод,

но  вижда  градския  завод,

чийто  пушек  се  издига

и  звездите  скрива.


Помниш  ли?  Това  си  ти!

Ронеше  горчиви  сълзи

и  лежеше  върху  мократа  трева,

окъпана  в  утринна  роса.


Ти  вярваше,  че  нещо  ще  се  случи,

но  любовта  не  се  получи.

Вярваше,  че  ще  пламне  страст,

но  между  нас  всичко  е  контраст.


Ти  беше  рая,

обичаше  ме,  без  да  зная.

Аз  бях  ада,

сърцето  ми  по  тебе  страда.


Ти  беше  мъжка  мечта,

надарена  с  неземна  красота.

Аз  бях  разбита  мечта

на  една  грозна,  бодлива  лъжа.


Ти  беше  любовта,

що  гореше  във  вечността.

Аз  бях  самотата,

единствен  призрак  на  земята. 



Ти  искаше  целувки,

но  получаваше  преструвки.

Искаше  ме,  но  аз  не  бях  готов

да  бъда  с  теб  във  този  свят  суров.


Нощ  се  спуска  над  града

и  някой  го  боли  от  любовта.

Това си  ти,  в  мократа  трева

рониш  сълзи - утринна  роса!


 N i c k   D r a c u l a

© Антон Городецки Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • мисля, че първият ред ти е объркан, а определено призванието ти е в прозата!
Предложения
: ??:??