24 окт. 2007 г., 13:57

* * *

1.2K 0 2
Как искам ти при мене
да бъдеш в този миг.
Едно познато име,
гласът ти, твоя лик.

Да виждам пак пред мене
познатите черти...
А може би отново
ще ме прегърнеш ти?!

Как искам да те питам:
"Обичаш ли ме ти?"
Как искам, но не мога,
не смея, може би.

А ти все тъй упорно
мълчиш, не казваш "Да",
а може би нарочно
играеш с любовта.

И с погледа си нежен
ти пак ме погледни.
"Обичам те" - ще видиш
във моите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Петринска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...