Адам и Ева

Създаде Господ Бог мъжа.

Погледна после своето творение

и в миг реши, че трябва му жена!

За строг контрол, скандал и утешение!

Гледаше я той-красива бе!

Изваяна от морски бриз и пяна,

от летен дъжд! От бурното море!

Божествена без никаква премяна!

Погледна я мъжът-той бе Адам

и влюби се във нея безнадеждно!

Разбра, че няма да живее сам

а със другар-създанието нежно!

Аз Ева съм-усмихна му се тя.

Прошепна той едва-Адам съм аз!

И в този миг избухна любовта!

За тях съдбовен беше този час!

И заживяха в Райските поля

безгрижни, влюбени, благословени,

но явно Дяволът им завидя

и се реши да нанесе промени

в закона Божи! Прати им змия

със ябълката да ги предизвика!

Отхапа Ева! Изкуши се тя!

След туй Адам! И дяволът извика:

ура! Излъгах ги! И май успях

да ги накарам в Райската градина

да живеят те във вечен грях

от днес, сега, во веки до амина!

Господ се разсърди и реши:

изгони ги и двамата от Рая!

Щом някой е сгрешил, ще си плати!

Всеки грях се плаща най-накрая!

От Рая та на грешната земя

Адам и Ева тъй се озоваха!

Гневът на Бога даже ги не спря!

И тежките му клетви не успяха!

Тя бе красива с нежната си плът!

Той бе закрилник с мъжката си сила!

Продължиха двама своя път

съдбата както бе им отредила!

06.09.2023 г.