Адам и Ева
Адам и Ева
Създаде Господ Бог мъжа.
Погледна после своето творение
и в миг реши, че трябва му жена!
За строг контрол, скандал и утешение!
Гледаше я той-красива бе!
Изваяна от морски бриз и пяна,
от летен дъжд! От бурното море!
Божествена без никаква премяна!
Погледна я мъжът-той бе Адам
и влюби се във нея безнадеждно!
Разбра, че няма да живее сам
а със другар-създанието нежно!
Аз Ева съм-усмихна му се тя.
Прошепна той едва-Адам съм аз!
И в този миг избухна любовта!
За тях съдбовен беше този час!
И заживяха в Райските поля
безгрижни, влюбени, благословени,
но явно Дяволът им завидя
и се реши да нанесе промени
в закона Божи! Прати им змия
със ябълката да ги предизвика!
Отхапа Ева! Изкуши се тя!
След туй Адам! И дяволът извика:
ура! Излъгах ги! И май успях
да ги накарам в Райската градина
да живеят те във вечен грях
от днес, сега, во веки до амина!
Господ се разсърди и реши:
изгони ги и двамата от Рая!
Щом някой е сгрешил, ще си плати!
Всеки грях се плаща най-накрая!
От Рая та на грешната земя
Адам и Ева тъй се озоваха!
Гневът на Бога даже ги не спря!
И тежките му клетви не успяха!
Тя бе красива с нежната си плът!
Той бе закрилник с мъжката си сила!
Продължиха двама своя път
съдбата както бе им отредила!
06.09.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
