21 нояб. 2011 г., 15:32

Адиос, любов!

3K 0 51

Хайде, тръгвай, любов! Прав ти път и адиос!

Че отдавна болиш. И душиш ме до синьо.

Аз ти дадох ръка- ти отхапа до лакът.

И ранена сега, продължавам нататък.

Беше огън-любов! А сега е студено.

Май препихме със теб. Но е пито-платено.

Беше сляпа, любов! Тръгваш днес едноока...

Не, не плача за теб! Нещо влезе в окото ми...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съжалявам, че се върнах толкова назад. Красиво, силно и истинско.
  • Невероятно! Мноого хубаво! Кратко, ясно, хубав похват!
  • Много ми хареса!
  • Вале,Вале,тя любовта е една и съща,ние я живеем по различен начин...
    Хубав стих прочетох,допадна ми,може би защото реагирам като лирическата
  • damaianti, много ме зарадва с присъствието си
    права си, че звуча тъжно - онези стари стихове за споделената ми любов вече не са актуални... изтече много време от тогава
    Благодаря и на останалите, които се отбиха тук

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...