21.11.2011 г., 15:32

Адиос, любов!

3K 0 51

Хайде, тръгвай, любов! Прав ти път и адиос!

Че отдавна болиш. И душиш ме до синьо.

Аз ти дадох ръка- ти отхапа до лакът.

И ранена сега, продължавам нататък.

Беше огън-любов! А сега е студено.

Май препихме със теб. Но е пито-платено.

Беше сляпа, любов! Тръгваш днес едноока...

Не, не плача за теб! Нещо влезе в окото ми...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съжалявам, че се върнах толкова назад. Красиво, силно и истинско.
  • Невероятно! Мноого хубаво! Кратко, ясно, хубав похват!
  • Много ми хареса!
  • Вале,Вале,тя любовта е една и съща,ние я живеем по различен начин...
    Хубав стих прочетох,допадна ми,може би защото реагирам като лирическата
  • damaianti, много ме зарадва с присъствието си
    права си, че звуча тъжно - онези стари стихове за споделената ми любов вече не са актуални... изтече много време от тогава
    Благодаря и на останалите, които се отбиха тук

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...