21.11.2011 г., 15:32

Адиос, любов!

3K 0 51

Хайде, тръгвай, любов! Прав ти път и адиос!

Че отдавна болиш. И душиш ме до синьо.

Аз ти дадох ръка- ти отхапа до лакът.

И ранена сега, продължавам нататък.

Беше огън-любов! А сега е студено.

Май препихме със теб. Но е пито-платено.

Беше сляпа, любов! Тръгваш днес едноока...

Не, не плача за теб! Нещо влезе в окото ми...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съжалявам, че се върнах толкова назад. Красиво, силно и истинско.
  • Невероятно! Мноого хубаво! Кратко, ясно, хубав похват!
  • Много ми хареса!
  • Вале,Вале,тя любовта е една и съща,ние я живеем по различен начин...
    Хубав стих прочетох,допадна ми,може би защото реагирам като лирическата
  • damaianti, много ме зарадва с присъствието си
    права си, че звуча тъжно - онези стари стихове за споделената ми любов вече не са актуални... изтече много време от тогава
    Благодаря и на останалите, които се отбиха тук

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...