Хайде, тръгвай, любов! Прав ти път и адиос!
Че отдавна болиш. И душиш ме до синьо.
Аз ти дадох ръка- ти отхапа до лакът.
И ранена сега, продължавам нататък.
Беше огън-любов! А сега е студено.
Май препихме със теб. Но е пито-платено.
Беше сляпа, любов! Тръгваш днес едноока...
Не, не плача за теб! Нещо влезе в окото ми...
© Валерия Иванова Всички права запазени