21.11.2011 г., 15:32

Адиос, любов!

3K 0 51

Хайде, тръгвай, любов! Прав ти път и адиос!

Че отдавна болиш. И душиш ме до синьо.

Аз ти дадох ръка- ти отхапа до лакът.

И ранена сега, продължавам нататък.

Беше огън-любов! А сега е студено.

Май препихме със теб. Но е пито-платено.

Беше сляпа, любов! Тръгваш днес едноока...

Не, не плача за теб! Нещо влезе в окото ми...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съжалявам, че се върнах толкова назад. Красиво, силно и истинско.
  • Невероятно! Мноого хубаво! Кратко, ясно, хубав похват!
  • Много ми хареса!
  • Вале,Вале,тя любовта е една и съща,ние я живеем по различен начин...
    Хубав стих прочетох,допадна ми,може би защото реагирам като лирическата
  • damaianti, много ме зарадва с присъствието си
    права си, че звуча тъжно - онези стари стихове за споделената ми любов вече не са актуални... изтече много време от тогава
    Благодаря и на останалите, които се отбиха тук

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...