Някога Данте и Вергилий
ни поведоха през АДА,
а после Гео Милев каза,
че Вергилий не съществувал.
А Данте остана в прахта
на историята
и литературата.
Мисля си за Ада.
Девет спирали
страдания,
девет спирали
стенания,
девет спирали
наказания.
Това ли е Адът?
Та аз го познавам.
Скъпи приятелю,
и ти го знаеш -
озърни се
или се вгледай в себе си
и ще го видиш.
Ти живееш в него,
той живее в теб
и си приказваш
с дяволи...
И ако Вергилий го няма?
Кой да ни води
до портите на РАЯ?
А поне Беатриче?!
И нея ли я няма?
И кой да се застъпи
за нас пред ангелите?
Адът ни остава -
там сме родени,
там ще изтлеем.
Ние обичаме Ада, обаче.
Обичаме Ада.
И ни е страх,
страх ни е от ангелите,
страх ни е от Рая,
не знаем как да се оправим
с тишината,
със светлината,
със спокойствието.
Ямите са друго нещо.
И огнените ни реки
и острите ни канари,
и смрадта на глъбта.
О, ние обичаме АДА!
© Кали Пламенова Все права защищены
Щом сме в него!