2 авг. 2011 г., 19:59

***

614 0 0

Последният, който си заслужава
да страдам за него, спечели... и страдах,
но край! Вече няма да бъде така -  
със нови очи ще погледна света.
Ще търся, ще мисля, а после дано
в сърцето си аз се запитам "защо".
Защо продължавам да правя това,
защо не приема без страх мисълта,
че той бил е мой, ала много отдавна,
че без него напред ще е трудно... но трябва,
че аз съм искряща и нежна звезда,
която разлива навред топлина,
че щом през прага нечий пристъпвам,
едно сърце друго за мене изтръпва,
че съм се влюбвала... и то неведнъж,
но просто не във правилния мъж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...