13 июл. 2011 г., 21:27

Афала

1.1K 0 0

Съдбата ми предначертана ли е?

Има ли начин да избягам от тук?

Изгубен във времето - все едно ми е.

Аз съм само едно нещастно момче,

малко възвисен, много наранен,

каквото и да става, няма значение

за мен, за мен...

 

Урания, днес пропилях живота си

срещнах мъката облечена, като човек

погледна ме... и светлината изгаси.

Урания, знам, че пътят няма да е лек,

ако се проваля, избърши сълзите си

и продължи напред, продължи напред.

 

Време е, трябва по пътя си да поема,

сълзите ми падат, като есенни листа

и мисля си - душата ми за болки е родена...

Урания, не искам да се разделям със света,

но трябва пред истината да се изправя сам

и какво ли ще се случи с мен, не знам.

 

Виждам вече края, затворен съм в кръг,

ще се изправя пред теб, ще те забавлявам,

ти ще се смееш на грозния ми недъг,

докато падам пред теб, да, докато падам,

повярвай ми, аз вече много съжалявам.

 

Аз съм само едно нещастно момче

и никой никога не ме разбира

(Той само едно нещастно момче е

и никой никога не го обича).

Спаси ме, преди вън луната да изгрее.

Трудно те срещнах, лесно те обикнах,

ще ме обичаш ли и ти? - "Не, няма"

обичай ме и ти, обичай ме - "Не, няма"

Ах, Емпуза, приготвила си за мен измама.

Трудно те срещнах, но те обичам,

ще ме обичаш ли и ти? - "Не, няма"

Съдба ли е това, на което се обричам?

 

Всички тези дни са били напразни,

тя иска просто ти да ме разбиеш,

о, любима, тези моменти са ми омразни,

по-добре е да ме убиеш...

 

Месец Юли 2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...