Jul 13, 2011, 9:27 PM

Афала

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Съдбата ми предначертана ли е?

Има ли начин да избягам от тук?

Изгубен във времето - все едно ми е.

Аз съм само едно нещастно момче,

малко възвисен, много наранен,

каквото и да става, няма значение

за мен, за мен...

 

Урания, днес пропилях живота си

срещнах мъката облечена, като човек

погледна ме... и светлината изгаси.

Урания, знам, че пътят няма да е лек,

ако се проваля, избърши сълзите си

и продължи напред, продължи напред.

 

Време е, трябва по пътя си да поема,

сълзите ми падат, като есенни листа

и мисля си - душата ми за болки е родена...

Урания, не искам да се разделям със света,

но трябва пред истината да се изправя сам

и какво ли ще се случи с мен, не знам.

 

Виждам вече края, затворен съм в кръг,

ще се изправя пред теб, ще те забавлявам,

ти ще се смееш на грозния ми недъг,

докато падам пред теб, да, докато падам,

повярвай ми, аз вече много съжалявам.

 

Аз съм само едно нещастно момче

и никой никога не ме разбира

(Той само едно нещастно момче е

и никой никога не го обича).

Спаси ме, преди вън луната да изгрее.

Трудно те срещнах, лесно те обикнах,

ще ме обичаш ли и ти? - "Не, няма"

обичай ме и ти, обичай ме - "Не, няма"

Ах, Емпуза, приготвила си за мен измама.

Трудно те срещнах, но те обичам,

ще ме обичаш ли и ти? - "Не, няма"

Съдба ли е това, на което се обричам?

 

Всички тези дни са били напразни,

тя иска просто ти да ме разбиеш,

о, любима, тези моменти са ми омразни,

по-добре е да ме убиеш...

 

Месец Юли 2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...