31 янв. 2013 г., 09:24

* * *

870 0 0

Аз не знаех,

че няма път към теб,

няма никакви пътеки

и не стигнах,

а все към тебе вървях

и може би затова

се загубих в косите ти.

Без твоето желание

няма пътища,

няма пътеки,

няма никакви мостове.

Нима и аз трябва

да поема по течението,

а може би е това -

всички потоци

и всички реки

неизменно водят до морето.

И може, надявам се,

голямото море,

да стане наше море.

Там, където няма пътеки,

където няма пътища

и никакви мостове -

има едно синьо море -

място за нашата среща

в тихата лагуна

на голямата любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Грамадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...