31 янв. 2013 г., 09:24

* * *

868 0 0

Аз не знаех,

че няма път към теб,

няма никакви пътеки

и не стигнах,

а все към тебе вървях

и може би затова

се загубих в косите ти.

Без твоето желание

няма пътища,

няма пътеки,

няма никакви мостове.

Нима и аз трябва

да поема по течението,

а може би е това -

всички потоци

и всички реки

неизменно водят до морето.

И може, надявам се,

голямото море,

да стане наше море.

Там, където няма пътеки,

където няма пътища

и никакви мостове -

има едно синьо море -

място за нашата среща

в тихата лагуна

на голямата любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Грамадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...