31 янв. 2013 г., 09:24

* * *

869 0 0

Аз не знаех,

че няма път към теб,

няма никакви пътеки

и не стигнах,

а все към тебе вървях

и може би затова

се загубих в косите ти.

Без твоето желание

няма пътища,

няма пътеки,

няма никакви мостове.

Нима и аз трябва

да поема по течението,

а може би е това -

всички потоци

и всички реки

неизменно водят до морето.

И може, надявам се,

голямото море,

да стане наше море.

Там, където няма пътеки,

където няма пътища

и никакви мостове -

има едно синьо море -

място за нашата среща

в тихата лагуна

на голямата любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Грамадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...