31 ene 2013, 9:24

* * *

871 0 0

Аз не знаех,

че няма път към теб,

няма никакви пътеки

и не стигнах,

а все към тебе вървях

и може би затова

се загубих в косите ти.

Без твоето желание

няма пътища,

няма пътеки,

няма никакви мостове.

Нима и аз трябва

да поема по течението,

а може би е това -

всички потоци

и всички реки

неизменно водят до морето.

И може, надявам се,

голямото море,

да стане наше море.

Там, където няма пътеки,

където няма пътища

и никакви мостове -

има едно синьо море -

място за нашата среща

в тихата лагуна

на голямата любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Грамадов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...