3 дек. 2014 г., 07:38

Affinity

838 0 0

Affinity

Нима щастливият край е близо
или по-далечен е и от едничка звезда.
Нишките на душите ни усети ли,
как свързаха се,
но питам, докога...

Обърка желанията, надежда пося
там, където пустош бе преди.
Но щом вятърът косата ти веднъж повя,
цветя разцъфнаха навред,
сякаш от прахта.

Вярвам, ще усетиш болката от
вливащата се в мен сега вода.
Аз скочих от онази пропаст,
зейнала,

когато отне ми любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...