Нима щастливият край е близо
или по-далечен е и от едничка звезда.
Нишките на душите ни усети ли,
как свързаха се,
но питам, докога...
Обърка желанията, надежда пося
там, където пустош бе преди.
Но щом вятърът косата ти веднъж повя,
цветя разцъфнаха навред,
сякаш от прахта.
Вярвам, ще усетиш болката от
вливащата се в мен сега вода.
Аз скочих от онази пропаст,
зейнала,
когато отне ми любовта.
© Пенка Ламбева All rights reserved.