18 янв. 2011 г., 16:23

Афганистански сонет

1.2K 0 5

Здравейте, откровенци! Поздрави от далечен Афганистан!

 

 

 

 

                            АФГАНИСТАНСКИ СОНЕТ

 

                                          по музика на Ения

 

                         Когато камъните проговорят.

                         Прахта им тихо ще припява.

                         Сред планините си затворен

                          в едно със тъжната забрава.

 

                          Засвирваш със пустинната си лира

                          и със пресипналите птички.

                          Мечтаеш, мислиш, не умираш.

                          От пепелта възкръсва всичко.

 

                           Сънищата са вълшебни и зелени,

                           а твоята любов е светлосиня.

                           Недей тъгува ти за мене!

                           България, децата са светини.

 

                           Когато прашен вятърът простене,

                                        ще мине половината година.

 

                                   01.01.2011 г - Кандахар

 

                                        Венцислав Радков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Афганецо! Хале шума четорИ?. Нале шума хубе?
    Познавам Афганистан, но отпреди много години. Добре,поне че си в Кандахар.
    Прави повече снимки, защото като се върнеш и започнеш да разказваш спомени, нерядко няма и да ти повярват.
    А стиха е хубав, сигурно и ти си такъв!
    Бъди здрав и се обажсай!
  • Супер е!
  • Венци - успех, човече!!
    С мисията и с поезията
  • Да, на мисия съм за половин година до юни месец.
  • чак там ли вятърът те отвя?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...