Здравейте, откровенци! Поздрави от далечен Афганистан!
АФГАНИСТАНСКИ СОНЕТ
по музика на Ения
Когато камъните проговорят.
Прахта им тихо ще припява.
Сред планините си затворен
в едно със тъжната забрава.
Засвирваш със пустинната си лира
и със пресипналите птички.
Мечтаеш, мислиш, не умираш.
От пепелта възкръсва всичко.
Сънищата са вълшебни и зелени,
а твоята любов е светлосиня.
Недей тъгува ти за мене!
България, децата са светини.
Когато прашен вятърът простене,
ще мине половината година.
01.01.2011 г - Кандахар
Венцислав Радков
© Венцислав Все права защищены
Познавам Афганистан, но отпреди много години. Добре,поне че си в Кандахар.
Прави повече снимки, защото като се върнеш и започнеш да разказваш спомени, нерядко няма и да ти повярват.
А стиха е хубав, сигурно и ти си такъв!
Бъди здрав и се обажсай!