18 янв. 2011 г., 16:23

Афганистански сонет

1.2K 0 5

Здравейте, откровенци! Поздрави от далечен Афганистан!

 

 

 

 

                            АФГАНИСТАНСКИ СОНЕТ

 

                                          по музика на Ения

 

                         Когато камъните проговорят.

                         Прахта им тихо ще припява.

                         Сред планините си затворен

                          в едно със тъжната забрава.

 

                          Засвирваш със пустинната си лира

                          и със пресипналите птички.

                          Мечтаеш, мислиш, не умираш.

                          От пепелта възкръсва всичко.

 

                           Сънищата са вълшебни и зелени,

                           а твоята любов е светлосиня.

                           Недей тъгува ти за мене!

                           България, децата са светини.

 

                           Когато прашен вятърът простене,

                                        ще мине половината година.

 

                                   01.01.2011 г - Кандахар

 

                                        Венцислав Радков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Афганецо! Хале шума четорИ?. Нале шума хубе?
    Познавам Афганистан, но отпреди много години. Добре,поне че си в Кандахар.
    Прави повече снимки, защото като се върнеш и започнеш да разказваш спомени, нерядко няма и да ти повярват.
    А стиха е хубав, сигурно и ти си такъв!
    Бъди здрав и се обажсай!
  • Супер е!
  • Венци - успех, човече!!
    С мисията и с поезията
  • Да, на мисия съм за половин година до юни месец.
  • чак там ли вятърът те отвя?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...