18.01.2011 г., 16:23

Афганистански сонет

1.2K 0 5

Здравейте, откровенци! Поздрави от далечен Афганистан!

 

 

 

 

                            АФГАНИСТАНСКИ СОНЕТ

 

                                          по музика на Ения

 

                         Когато камъните проговорят.

                         Прахта им тихо ще припява.

                         Сред планините си затворен

                          в едно със тъжната забрава.

 

                          Засвирваш със пустинната си лира

                          и със пресипналите птички.

                          Мечтаеш, мислиш, не умираш.

                          От пепелта възкръсва всичко.

 

                           Сънищата са вълшебни и зелени,

                           а твоята любов е светлосиня.

                           Недей тъгува ти за мене!

                           България, децата са светини.

 

                           Когато прашен вятърът простене,

                                        ще мине половината година.

 

                                   01.01.2011 г - Кандахар

 

                                        Венцислав Радков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Афганецо! Хале шума четорИ?. Нале шума хубе?
    Познавам Афганистан, но отпреди много години. Добре,поне че си в Кандахар.
    Прави повече снимки, защото като се върнеш и започнеш да разказваш спомени, нерядко няма и да ти повярват.
    А стиха е хубав, сигурно и ти си такъв!
    Бъди здрав и се обажсай!
  • Супер е!
  • Венци - успех, човече!!
    С мисията и с поезията
  • Да, на мисия съм за половин година до юни месец.
  • чак там ли вятърът те отвя?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...