18.01.2011 г., 16:23

Афганистански сонет

1.2K 0 5

Здравейте, откровенци! Поздрави от далечен Афганистан!

 

 

 

 

                            АФГАНИСТАНСКИ СОНЕТ

 

                                          по музика на Ения

 

                         Когато камъните проговорят.

                         Прахта им тихо ще припява.

                         Сред планините си затворен

                          в едно със тъжната забрава.

 

                          Засвирваш със пустинната си лира

                          и със пресипналите птички.

                          Мечтаеш, мислиш, не умираш.

                          От пепелта възкръсва всичко.

 

                           Сънищата са вълшебни и зелени,

                           а твоята любов е светлосиня.

                           Недей тъгува ти за мене!

                           България, децата са светини.

 

                           Когато прашен вятърът простене,

                                        ще мине половината година.

 

                                   01.01.2011 г - Кандахар

 

                                        Венцислав Радков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Афганецо! Хале шума четорИ?. Нале шума хубе?
    Познавам Афганистан, но отпреди много години. Добре,поне че си в Кандахар.
    Прави повече снимки, защото като се върнеш и започнеш да разказваш спомени, нерядко няма и да ти повярват.
    А стиха е хубав, сигурно и ти си такъв!
    Бъди здрав и се обажсай!
  • Супер е!
  • Венци - успех, човече!!
    С мисията и с поезията
  • Да, на мисия съм за половин година до юни месец.
  • чак там ли вятърът те отвя?

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...