lorsa (Лора Димитрова)
96 385
11 июн. 2015 г., 10:47  

Агнешко 

  Поэзия » Любовная
858 1 4

... онези куп задраскани моменти,
когато го очакваш да те вземе.
Броиш минутите, а вътреклетъчно
усещаш само загуба на време.
И докато се чувстваш част от стадото
и речникът ти включва "б" и "-еее",
едва ли той си спомня обещаното.
Пореден празнодумник с чавка "Не!!!"
... онези куп задраскани моменти,
попили със сълзите във дивана -
когато слонски някак те поглеждат
мухите, кацнали върху тавана...
И както казваш: "Брой ги за последно" -
наспи се по-добре. Преброй овце.
Недей да мислиш: "Няма да ме вземе."
Той всъщност вече взе те.

 

За мезе.

© Лора Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хахаха, много добро!
    Благодаря ви много, поздрави*
  • "Броиш минутите, а вътреклетъчно
    усещаш само загуба на време."

    Усещането - вярно! Като куче.
    Но свикването свиква да командва.
    И се редуват случки (и неслучки)
    И всяко "не" ти разкатава вярата.
    Докато... В някой ден намяташ мрака.
    (Събличаш овчата одежда и характера)
    Една вълчица никога не бяга.
    И разгневи ли се - добро не чакай.

    Аплодисменти и от мен!
  • Реализъм в поетична форма. Дано повече "агънца" възприемат думите ти. Браво!
  • Не мога да те сбъркам никога!:* Прелест!
Предложения
: ??:??