19 янв. 2021 г., 09:24

Агония

759 1 4

Агония

 

 

Защо все още си тук…

вътре,

откъдето те прогоних като демон?

Където всичко изгорих,

за да няма къде да се върнеш…

 

Защо болиш…

и ме режеш като вина,

 от която бавно се сривам…?

 

Защо крещиш…

и от немия ти писък

 бавно оглушавам…?

 

Защо кървиш…

и по вените течеш като отрова, 

от която бавно изстивам…?

 

Защо си тук…

и с твоето отсъствие

бавно умирам…?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Пепи!! Приятно ми е че намина!
  • Защото най-много боли, когато разумът ти говори едно, а сърцето друго. Болезнен е пътят до баланса, понякога и убийствен.
    Поздравления!
  • Скити, много много точно си уловила чувството. Агонията на една отхвърлена любов. Благодаря, че се отби!
  • Противоречие на отхвърлянето и желанието! Любов...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...