19 ene 2021, 9:24

Агония

761 1 4

Агония

 

 

Защо все още си тук…

вътре,

откъдето те прогоних като демон?

Където всичко изгорих,

за да няма къде да се върнеш…

 

Защо болиш…

и ме режеш като вина,

 от която бавно се сривам…?

 

Защо крещиш…

и от немия ти писък

 бавно оглушавам…?

 

Защо кървиш…

и по вените течеш като отрова, 

от която бавно изстивам…?

 

Защо си тук…

и с твоето отсъствие

бавно умирам…?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти от сърце, Пепи!! Приятно ми е че намина!
  • Защото най-много боли, когато разумът ти говори едно, а сърцето друго. Болезнен е пътят до баланса, понякога и убийствен.
    Поздравления!
  • Скити, много много точно си уловила чувството. Агонията на една отхвърлена любов. Благодаря, че се отби!
  • Противоречие на отхвърлянето и желанието! Любов...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...