Агония

19 ene 2021, 9:24

Poesía » De amor

478 1 4

Защо все още си тук…

вътре,

откъдето те прогоних като демон?

Където всичко изгорих,

за да няма къде да се върнеш…

Защо болиш…

и ме режеш като вина,

от която бавно се сривам…?

Защо крещиш…

и от немия ти писък

бавно оглушавам…?

Защо кървиш…

и по вените течеш като отрова,

от която бавно изстивам…?

Защо си тук…

и с твоето отсъствие

бавно умирам…?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

angel-ina (Ангелина Стойчева)

2021-01-20T04:39:51+02:00

Благодаря ти от сърце, Пепи!! Приятно ми е че намина!
palenka (П Антонова)

2021-01-20T04:26:24+02:00

Защото най-много боли, когато разумът ти говори едно, а сърцето друго. Болезнен е пътят до баланса, понякога и убийствен.
Поздравления!
angel-ina (Ангелина Стойчева)

2021-01-20T01:38:08+02:00

Скити, много много точно си уловила чувството. Агонията на една отхвърлена любов. Благодаря, че се отби!
Скитницa

2021-01-19T21:50:37+02:00

Противоречие на отхвърлянето и желанието! Любов...