Защо все още си тук…
вътре,
откъдето те прогоних като демон?
Където всичко изгорих,
за да няма къде да се върнеш…
Защо болиш…
и ме режеш като вина,
от която бавно се сривам…?
Защо крещиш…
и от немия ти писък
бавно оглушавам…?
Защо кървиш…
и по вените течеш като отрова,
от която бавно изстивам…?
Защо си тук…
и с твоето отсъствие
бавно умирам…?
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
