Защо все още си тук…
вътре,
откъдето те прогоних като демон?
Където всичко изгорих,
за да няма къде да се върнеш…
Защо болиш…
и ме режеш като вина,
от която бавно се сривам…?
Защо крещиш…
и от немия ти писък
бавно оглушавам…?
Защо кървиш…
и по вените течеш като отрова,
от която бавно изстивам…?
Защо си тук…
и с твоето отсъствие
бавно умирам…?
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
