19.01.2021 г., 9:24

Агония

758 1 4

Агония

 

 

Защо все още си тук…

вътре,

откъдето те прогоних като демон?

Където всичко изгорих,

за да няма къде да се върнеш…

 

Защо болиш…

и ме режеш като вина,

 от която бавно се сривам…?

 

Защо крещиш…

и от немия ти писък

 бавно оглушавам…?

 

Защо кървиш…

и по вените течеш като отрова, 

от която бавно изстивам…?

 

Защо си тук…

и с твоето отсъствие

бавно умирам…?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Пепи!! Приятно ми е че намина!
  • Защото най-много боли, когато разумът ти говори едно, а сърцето друго. Болезнен е пътят до баланса, понякога и убийствен.
    Поздравления!
  • Скити, много много точно си уловила чувството. Агонията на една отхвърлена любов. Благодаря, че се отби!
  • Противоречие на отхвърлянето и желанието! Любов...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...