Агония
Все една и съща песен ме раздира,
тъжният рефрен вали... не спира.
Нощем най-боли... във тишината.
Воя ми ще чуе ли луната?
Вълчи глад ме гони, но кръвта ме плаши.
Сам изпивам виното от двете чаши.
Раните със сол покривам,
със сълзи изсъхналата кръв измивам.
Себе си недей вини, защото сам избрах
в ада да горя за неизвършен грях.
тъжният рефрен вали... не спира.
Нощем най-боли... във тишината.
Воя ми ще чуе ли луната?
Вълчи глад ме гони, но кръвта ме плаши.
Сам изпивам виното от двете чаши.
Раните със сол покривам,
със сълзи изсъхналата кръв измивам.
Себе си недей вини, защото сам избрах
в ада да горя за неизвършен грях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Кънев Все права защищены
