lestat11 (Калоян Кънев) lestat11 (Калоян Кънев)
1 47
Jun 11, 2007, 10:30 AM

Агония

  Poetry
948 0 13
Все една и съща песен ме раздира,
тъжният рефрен вали... не спира.
Нощем най-боли... във тишината.
Воя ми ще чуе ли луната?

Вълчи глад ме гони, но кръвта ме плаши.
Сам изпивам виното от двете чаши.
Раните със сол покривам,
със сълзи изсъхналата кръв измивам.

Себе си недей вини, защото сам избрах
в ада да горя за неизвършен грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Кънев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0