lestat11 (Калоян Кънев) lestat11 (Калоян Кънев)
1 47
Jun 11, 2007, 10:30 AM

Агония

  Poetry
951 0 13
Все една и съща песен ме раздира,
тъжният рефрен вали... не спира.
Нощем най-боли... във тишината.
Воя ми ще чуе ли луната?

Вълчи глад ме гони, но кръвта ме плаши.
Сам изпивам виното от двете чаши.
Раните със сол покривам,
със сълзи изсъхналата кръв измивам.

Себе си недей вини, защото сам избрах
в ада да горя за неизвършен грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Кънев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0