11 jun 2007, 10:30

Агония 

  Poesía
796 0 13
Все една и съща песен ме раздира,
тъжният рефрен вали... не спира.
Нощем най-боли... във тишината.
Воя ми ще чуе ли луната?

Вълчи глад ме гони, но кръвта ме плаши.
Сам изпивам виното от двете чаши.
Раните със сол покривам,
със сълзи изсъхналата кръв измивам.

Себе си недей вини, защото сам избрах
в ада да горя за неизвършен грях.

© Калоян Кънев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??