На двора старият бадем навярно

отново цъфнал е сега

и пак прострял е в прелести просторно

разцъфналата си снага.

Едва ли още пейката под него

все непокътната седи

и времето тъй безпристрастно строго

оставило я да стои...

Отзад... Училищната сграда бледа

с мъртвешки хлътнали очи

днес през прозорците разбити гледа -

печално сгушена мълчи...

И там нищо вече не говори,

че детски звучен смях ечал,

свободен дух в просветните простори

е волно някога летял.

На мене мила ми е тази сграда

и всеки камък в нейни зид.

А колко липсват ми брезата стара,

салкъма немощно превит!

Ах, не напомняйте ми, вие, моля,

че веч погребани са там

надежди, младост, радости, неволя

и построеното от мен...