30.11.2008 г., 18:16 ч.

Ах, не напомняйте ми, моля 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 3
601 0 1
На двора старият бадем навярно
отново цъфнал е сега
и пак прострял е в прелести просторно
разцъфналата си снага.
Едва ли още пейката под него
все непокътната седи
и времето тъй безпристрастно строго
оставило я да стои...
Отзад... Училищната сграда бледа
с мъртвешки хлътнали очи
днес през прозорците разбити гледа -
печално сгушена мълчи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Предложения
  • Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...
  • Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...
  • Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...

Още произведения »