Ах, тези очи...
Ах, тези очи -
две светулки, вторачени в мрака
като лунни, измамни лъчи,
гдето галят, блазнят и чакат.
Ами тези ръце -
гдето палят нощем пожара
във стаеното мъжко сърце
с часове на любовната гара?
Виж и тези коси -
страстна примка за звездно венчило,
в тях припнал вятър да си,
на милувките цветни хвърчило.
Ето и тази усмивка -
две устни - облачета жива вода,
в дъгата им с звън да попива
на уморената жажда деня.
Ах, тази любов -
буйна нива от ласки засята,
вкусиш ли нейния плод,
няма мира навеки душата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
