3 янв. 2010 г., 17:32

Ах, този дъжд...

Поэзия » Другая

809 0 11

Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -

със нищо

по-различен...

Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DarkAngel4ety (Мони)

"Болката никога не спира,спира да ни пука че ни боли" с някой болки се свиква,научаваме се да живеем с тях...други,сякаш разбират,че вече не раняват и сами се оттеглят. Направи като мен,направи се на по силна отколкото си...и тя сама ще се отдръпне от пътя ти... Хареса ми и все пак съня е здраве, здравето - красота А ние обичаме да сме красиви...))

2010-01-05T21:46:28+02:00
alistef (Албена Стефанова)

Мой приятел монах ( Бог да го прости ) казваше, че ако няма болка все едно не си живял. Само мъртвите не ги боли. Тя, болката,е нещото което те кара да усещаш тялото и душата си, да се чувстваш жив. Тя, болката не може да бъде приспана за съжаление. Даже не ме оставя да спя, буди ме когато си поиска и ме държи до когато си иска. Поздрави.

2010-01-05T21:35:51+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

Болката и в съня ни се стаява...
Прегръщам те!

2010-01-05T15:09:45+02:00
longin (Любомир Деничин)

Без болката май няма да сме ние и нямада сме истински.

2010-01-05T10:21:11+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

светли дни ти пожелавам...най-сърдечно...
Бъди щастлива, мила Мариана!

2010-01-04T17:12:17+02:00