3.01.2010 г., 17:32

Ах, този дъжд...

Поезия » Друга

807 0 11

Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -

със нищо

по-различен...

Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

DarkAngel4ety (Мони)

"Болката никога не спира,спира да ни пука че ни боли" с някой болки се свиква,научаваме се да живеем с тях...други,сякаш разбират,че вече не раняват и сами се оттеглят. Направи като мен,направи се на по силна отколкото си...и тя сама ще се отдръпне от пътя ти... Хареса ми и все пак съня е здраве, здравето - красота А ние обичаме да сме красиви...))

2010-01-05T21:46:28+02:00
alistef (Албена Стефанова)

Мой приятел монах ( Бог да го прости ) казваше, че ако няма болка все едно не си живял. Само мъртвите не ги боли. Тя, болката,е нещото което те кара да усещаш тялото и душата си, да се чувстваш жив. Тя, болката не може да бъде приспана за съжаление. Даже не ме оставя да спя, буди ме когато си поиска и ме държи до когато си иска. Поздрави.

2010-01-05T21:35:51+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

Болката и в съня ни се стаява...
Прегръщам те!

2010-01-05T15:09:45+02:00
longin (Любомир Деничин)

Без болката май няма да сме ние и нямада сме истински.

2010-01-05T10:21:11+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

светли дни ти пожелавам...най-сърдечно...
Бъди щастлива, мила Мариана!

2010-01-04T17:12:17+02:00