АХ, ТОЗИ ДЪЖД
Не престава навън да вали
ту затрогващо нежно, ту диво...
И се лее дъждът в нас, нали,
непредсказуемо и красиво?!
Той излива в душите ни свян
или дави изригнали спомени...
Не дъждът е виновник презрян,
че в очите сълзи са отронени!
Днес са тъжни сълзи на печал,
утре те ще блестят с умиление...
Но дали този дъжд е разбрал,
че начало е на наводнение?!
© Симеон Ангелов Все права защищены