Ах, този мъж!
Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог.
Той е нежните ми венерини полюси
и е най-невъзможния от всичките ми
недосънувани нощем възможности.
Спира дишането ми. Така. Изведнъж.
И умирам. И се прераждам. С усещане
за вятър и огън. Капка любов.
И за този мъж...
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
съжалявам!
