20 авг. 2019 г., 11:25
Ах, този мъж!
Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог.
Той е нежните ми венерини полюси
и е най-невъзможния от всичките ми
недосънувани нощем възможности.
Спира дишането ми. Така. Изведнъж.
И умирам. И се прераждам. С усещане
за вятър и огън. Капка любов.
И за този мъж...
Жени Иванова
© Jasmin Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ах, този мъж!
Жива изгорях по него
като неожъната ръж!
Денем мислите окраде,
нощем сънищата ми изяде...
Заричам го все пожари да гори,
и все жажда по мен да го мори!
-
ШефаПървомай (Коментаторът) неволно е
съжалявам! -
Пепииии хахах
Светле, благодаря, че прочете! -
Да... невероятен е...
-
Чуждият ли?
Поздрав! -
Бри, Силви, Ангелче, Младене, благодаря ви, че се отбихте при мен! Зарадвахте ме
-
Чудесен стих! Кратък и убедителен. Поздравление, Жени!
-
Много е хубаво, Жени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Жива изгорях по него
като неожъната ръж!
Денем мислите окраде,
нощем сънищата ми изяде...
Заричам го все пожари да ГАСИ,
и все жажда по мен да го мори!
*********************** извинявам се, ама така се захласнах по чуждия мъж, че вместо ГАСИ, съм написала ГОРИ, и съм изпуснала времето за редакция.. 🌻