Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог.
Той е нежните ми венерини полюси
и е най-невъзможния от всичките ми
недосънувани нощем възможности.
Спира дишането ми. Така. Изведнъж.
И умирам. И се прераждам. С усещане
за вятър и огън. Капка любов.
И за този мъж... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация