31 мар. 2010 г., 20:16

Ажур

980 0 0

От чашата на твойте нощи
отпивам глътка уморена.
Какво ни готви утрото, че още
душата ми се стяга съкрушена?
Какво, какво ли ще роди денят? 
Тъга ли? Болка? Може би финал?
Ще скъсаме ли нишката или сама
ще се изтърка в някой наш скандал?
От виното, опито със отрова, 
отпиваме със лакоми усти...
Аз за развръзката не съм готова,
а може би не си готов и ти...
В тази драма от болки и обиди,
на сцената на нашия живот,
не е възможно ти да си отидеш,
не е възможно да живея аз без теб!
И тъй ще си останем, вероятно,
вплетени - като ажур - един във друг, 
без право да вървим обратно
към пропастта, към дъното, към друг...

17.02.2004 г., СОФИЯ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...