31.03.2010 г., 20:16 ч.

Ажур 

  Поезия » Любовна
748 0 0
От чашата на твойте нощи
отпивам глътка уморена.
Какво ни готви утрото, че още
душата ми се стяга съкрушена?
Какво, какво ли ще роди денят?
Тъга ли? Болка? Може би финал?
Ще скъсаме ли нишката или сама
ще се изтърка в някой наш скандал?
От виното, опито със отрова,
отпиваме със лакоми усти...
Аз за развръзката не съм готова,
а може би не си готов и ти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Предложения
  • Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
  • Мен ли питаш какво е любов! Де да знаех как да ти кажа! Тя е малка, а всъщност – живот и не можеш да...
  • Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...

Още произведения »