Ако денят ти от скука сивее
и чувство красиво в душата не пее,
ако си мрачен и гневен, човече,
и всички мечти си прогонил далече,
ако запее синигерче диво,
а ти не въздъхнеш от радост щастливо,
или пък зората прекрасна изгрее,
а в тебе сърцето не трепва, немее,
ако със никой за нищо не спориш
и с чужди клишета и думи говориш,
когато приемаш спокойно разлъка
и ти е чужда човешката мъка,
тогава напразно живял си, човече -
преди да живееш, мъртъв си вече!
© Генка Богданова Все права защищены