Ако бях вода

... да се влея във вените ти

... да потека с кръвта ти

... и като река

по бреговете ти ще мина,

следи от бурите да залича

... и да бликам като извор на спасение

за твоята измъчена душа ...

Ако въздух бях

... всеки миг да съм ти нужна

... да разлея в гърдите ти безкрайната забрава,

за да може всяка болка да ти стане чужда

... завинаги... Аз да съм началото и края...

Ако огън бях

... светлина да сея над пътя ти далечен

... и дланите... да мога да ги стопля

... в мрака да съм, щом явиш се отдалече,

с пламък само очите ти да мокря...

... Ала аз съм само капчица от нежност,

наричана с най-различни имена

... едновременно отричана и копняна в безднадеждност,

облечена във форма на жена...

Със сълзи силни поне от хиляди реки

... с дихание чисто като утринна роса,

до теб ще бъда неотклонно във всичките ти дни

... защото те обичам, моя сбъдната мечта...