29 июн. 2007 г., 11:05

Ако бях възпявал камък

Поэзия

944 0 14

Ако бях възпявал камък
с толкова любов и жар -

то варовикът би станал
буца негасена вар!

Ако в своя стих възпявах
твърдия студен гранит -

от сълзи и от въздишки
би добил гланциран вид!

Ако кремък бях възпявал -
поомекнал би поне!

А сърцето на Калина:
не, и не, и не, и не!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Явно тя е някакво ново чудо в нашият свят....
Поздрав за стиха!

2007-06-30T11:48:04+03:00
evropa (Нели)

Калина е бетонна и не се поддава.Поздрав!

2007-06-30T06:34:20+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Омръзнах ли ви вече с тази Калина, мили мои? Честно казано - и аз самият на себе си съм си омръзнал. Но трябва още две стихотворения, посветени на нея, да пусна - за да добие и тази любов завършен край. И повече няма да се връщам към нея.
Защото: "На каждую новую весну нужно выбирать и новую любовь - прошлогодный календарь не годится сегодня!"

2007-06-29T22:37:09+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Ти продължавай да я възпяваш Ангар!
Ние ще четем, а рано или късно самата тя пред твоето възпяване ще падне на колене

2007-06-29T15:02:21+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Тук използвай друг талант.
Подари и диамант
и сърцето на Калина
ще омекне като глина.

2007-06-29T13:00:45+03:00