29.06.2007 г., 11:05 ч.

Ако бях възпявал камък 

  Поезия
801 0 14
Ако бях възпявал камък
с толкова любов и жар -

то варовикът би станал
буца негасена вар!

Ако в своя стих възпявах
твърдия студен гранит -

от сълзи и от въздишки
би добил гланциран вид!

Ако кремък бях възпявал -
поомекнал би поне!

А сърцето на Калина:
не, и не, и не, и не!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Явно тя е някакво ново чудо в нашият свят....
    Поздрав за стиха!
  • Калина е бетонна и не се поддава.Поздрав!
  • Омръзнах ли ви вече с тази Калина, мили мои? Честно казано - и аз самият на себе си съм си омръзнал. Но трябва още две стихотворения, посветени на нея, да пусна - за да добие и тази любов завършен край. И повече няма да се връщам към нея.
    Защото: "На каждую новую весну нужно выбирать и новую любовь - прошлогодный календарь не годится сегодня!"
  • Ти продължавай да я възпяваш Ангар!
    Ние ще четем, а рано или късно самата тя пред твоето възпяване ще падне на колене
  • Тук използвай друг талант.
    Подари и диамант
    и сърцето на Калина
    ще омекне като глина.
  • Мале, как се гаси тая вар
    кажи ми, странджанец Ангар!?
    Надолу пък един гранит
    и срещу него сталактит.
    А кремъка подава само,
    ако вода му удря рамо.
    Поздрав!
  • Само Калина ли?
    Чудесно е!
  • Айде бе, Ангар дъ та пишим у наше селу. Знайш ли къкви жини имъ. Се от сой. Убави и умни. Зарежи га Калина дъ пасе пчилите у ваше селу.

    Поздрави!!!
  • Хубав стих!
  • На морето вече е Калина
    а знаеш каква е жега там,
    и как сърцето там да взима
    нали ще се разтопи от плам.
    Смени го с камък скъпоценен
    студен, красив, непоколебим,
    затова не чува звука верен,
    затова морала и е несломим.

    Калино, моме Калино, измъчи милия човек ...

    Поздрав и усмивка.

  • А ти не се отказвай, все пак! Човек никога не знае...Красив стих, Ангар, - музика!
  • Много си прав, Ангар!!! Тая Калина ми те съсипа. Много гадна излезна.
  • Ами такива сме жените понякога.Колкото повече ни обичат,толкова по-студени ставаме!
    Хубав стих!
  • ех, тази Калина - няма ли сърце!
Предложения
: ??:??