16 июл. 2006 г., 10:31

Ако днес не се целунем

881 0 11


 

Ако днес не се целунем,

в натежалите полета

и неокосените ливади,

в прохладните гори,

дори в пустинята,

обраснала с бодливи храсти,

как пръстите ни ще са нежни,

а реките ще остават чисти,

долините ще са дъхави,

а градовете ще остават тукашни…




Ако днес не се целунем,

с очи в очите вперени,

как “утре”-то само ще дойде…




Ако днес не се целунем,

не можем да прекрачим времето,

а ти отвъдното ми обещаваш…




Ако днес не се целунем…

Не се залъгвай с химери –

в целувката ни те затварям,

а ти в нея остани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии



  • Бродех по пътища разни, бродех и тебе те чаках, мъкнейки хорски интриги, но сътворихме човека.

    Срещата, чакана стана - крачим в живота взаимен, в пътеката на съпреживяване, кълнящо в озарението на порив интимен.

    Познахме огнената походка - толкова лека, ефирна,даваща чудната цялост,която всеки носи в душата си.

    Едно сърце и душа сътворихме, създавайки обща сетивност, в която съпреживяването цъфти като наш общ интерес.

    Десницата мъжка укрепна в твоята ласка - за двама, а словото с обща модалност, чертае пътя ни като тъждество.

    В нашата обща невинност, всеки до себе си стига, за да се устреми към другия, чрез постигнатото различие.

    Леко, през разни интриги, в бездни от сенки минавам, защото в тази човечност, открихме пътеката "вечност".

  • Имам разбира се!
    Искам я романтично-прагматична!
  • Лъки, профилът на целувката се задава и като романтичен...Някакви претенции?
  • Мен ли чакаш, Мо?

    Ще се целунем днес
    сред натежалите полета,
    сред неокосените ливади
    и прохладните гори...
    та пръстите ни
    да останат нежни
    за да разказват
    допира им
    за нашите мечти.
    Ще се целунем днес
    с очи в очите вперени,
    та "утре"-то да дойде
    свежо и добро,
    за да прекрачим с него
    и във времето,
    където ти и аз
    ще се наричаме - едно.
    Ще се целунем
    днес и утре,
    а после пак и пак...
    Остана ли затворена
    в целувката
    и ти,ще бъдеш
    с мене там!

  • Целунете се, Мо!!! И се обичайте!!! Да пребъде любовта ви!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...