16 июл. 2006 г., 10:31
Ако днес не се целунем
Ако днес не се целунем,
в натежалите полета
и неокосените ливади,
в прохладните гори,
дори в пустинята,
обраснала с бодливи храсти,
как пръстите ни ще са нежни,
а реките ще остават чисти,
долините ще са дъхави,
а градовете ще остават тукашни…
Ако днес не се целунем,
с очи в очите вперени,
как “утре”-то само ще дойде…
Ако днес не се целунем,
не можем да прекрачим времето,
а ти отвъдното ми обещаваш…
Ако днес не се целунем…
Не се залъгвай с химери –
в целувката ни те затварям,
а ти в нея остани!
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Имам разбира се!
Искам я романтично-прагматична!
-
Лъки, профилът на целувката се задава и като романтичен...Някакви претенции?
-
Мен ли чакаш, Мо?
Ще се целунем днес
сред натежалите полета,
сред неокосените ливади
и прохладните гори...
та пръстите ни
да останат нежни
за да разказват
допира им
за нашите мечти.
Ще се целунем днес
с очи в очите вперени,
та "утре"-то да дойде
свежо и добро,
за да прекрачим с него
и във времето,
където ти и аз
ще се наричаме - едно.
Ще се целунем
днес и утре,
а после пак и пак...
Остана ли затворена
в целувката
и ти,ще бъдеш
с мене там!
-
Целунете се, Мо!!! И се обичайте!!! Да пребъде любовта ви!!!
-
Лъки, ама къде си губиш? Джейни ни разреши.....Бързо при твоя Мо!
-
Здравей, Петя!
Поздрави! -
Здравей, Гергана!
Радвам се на разбирането, което проявяваш.
Поздрав! -
Ами целувайте се!
Мо защо я затваряш в целувката?
Не трябва ли целувката да затваря двама ви? -
Ако днес не се целунем,
с очи в очите вперени,
как “утре”-то само ще дойде…
Каква истина...!
Прекрасно е!!!
-
Ако днес не се целунем…
Не се залъгвай с химери –
в целувката ни те затварям,
а ти в нея остани!
Любов! Целият стих е любов! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Бродех по пътища разни, бродех и тебе те чаках, мъкнейки хорски интриги, но сътворихме човека.
Срещата, чакана стана - крачим в живота взаимен, в пътеката на съпреживяване, кълнящо в озарението на порив интимен.
Познахме огнената походка - толкова лека, ефирна,даваща чудната цялост,която всеки носи в душата си.
Едно сърце и душа сътворихме, създавайки обща сетивност, в която съпреживяването цъфти като наш общ интерес.
Десницата мъжка укрепна в твоята ласка - за двама, а словото с обща модалност, чертае пътя ни като тъждество.
В нашата обща невинност, всеки до себе си стига, за да се устреми към другия, чрез постигнатото различие.
Леко, през разни интриги, в бездни от сенки минавам, защото в тази човечност, открихме пътеката "вечност".