29 авг. 2021 г., 23:59  

Ако минаваш пак оттук 

  Поэзия
353 7 14

В сърцето ми си сви гнездо,

ала остана хищна птица.

Поиска аз да съм ти дом

и легна в моите зеници.

 

Така безмълвна ослепях

и вярвах в чувствата ти - всички,

макар да знаех, че е грях

до смърт човек да се обича.

 

И вместо в радост, стъпих в кал.

Мълчание над много думи.

Навярно беше излетял,

откъснал късче от ума ми.

 

Започна силно да вали,

а любовта ми – да се брани.

В земята,  тръни и игли

настъпвах с голите си рани.

 

Написах ти писмо до Юг.

Сърцето си оставих в скоби.

Ако минаваш пак оттук,

върни му смелостта за обич.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??