Ако минаваш пак оттук
В сърцето ми си сви гнездо,
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях
и вярвах в чувствата ти - всички,
макар да знаех, че е грях
до смърт човек да се обича.
И вместо в радост, стъпих в кал.
Мълчание над много думи.
Навярно беше излетял,
откъснал късче от ума ми.
Започна силно да вали,
а любовта ми – да се брани.
В земята, тръни и игли
настъпвах с голите си рани.
Написах ти писмо до Юг.
Сърцето си оставих в скоби.
Ако минаваш пак оттук,
върни му смелостта за обич.
© Деница Гарелова All rights reserved.
