Ако мога, искам да съм феникс.
Да прераждам себе си и свойта плът.
С усмивка да умирам все начело,
а мъглите да чертаят моя път.
Ако мога, искам да съм порив.
Да прииждам във душите ви смирени.
Да нямам име - само молив,
да рисувам чувства и луни засмени.
Ако мога, искам да съм утро.
Да галя с нежност ваште сетива.
Да преспивам всяка болка във лазура
и да изчезвам във покоя на нощта.
Ако мога, искам да съм есен,
потънала във жълто и минорно.
Да летя във листопад и песен,
прераждане на красотата във мажорно.
Ако мога, искам да съм смърт.
Да следвам хората до края.
Да почиствам всяка капка кръв
и да водя спомените в рая.
© Валери Янев Все права защищены