Будя се там, дето лягам сама,
Теб те има. А всъщност те няма.
И с огледалото, пак съм една,
Няма как да го измамя.
Тръгвам по пътя, вървя го сама.
Теб те има. А всъщност те няма.
И уж хвърлям трохички от мен за следа,
Пътят бил тесен за двама.
После спирам сама и ръката ми хващат
Много призраци мъртви и живи
Теб те има – там някъде. И те има едва,
Но се криеш сред тяхното сиво. ...