Будя се там, дето лягам сама,

Теб те има. А всъщност те няма.

И с огледалото, пак съм една,

          Няма как да го измамя.

Тръгвам по пътя, вървя го сама.

Теб те има. А всъщност те няма.

И уж хвърлям трохички от мен за следа,

           Пътят бил тесен за двама.

После спирам сама и ръката ми хващат

Много призраци мъртви и живи

Теб те има – там някъде. И те има едва,

           Но се криеш сред тяхното сиво.

Ако имах кога да затворя очи

Би ли бил ти под мойте клепачи?

И дали си отиваш, по малко дори

             Всеки път, когато заплача...

Теб те няма. А мен страшно много ме има.

И почти се страхувам да спра.

Но почти. И да спра ще опитам. За зимата.

               Не че спирам да чакам лъчи.

Но сме двама. За миг. И почти си личи,

Че е просто красива измама.

Вече има те само когато ме няма.

                     Само когато ме няма.