22 сент. 2009 г., 16:36

Ако можех... (Мечтите на куклата)

637 0 5

 

Ако можех, бих изпила очите ти -

капка по капка с шепот от мед,

а с горчилката, скрита в сълзите ти,

бих стопила зимния лед.

 

 

 

 

Ако можех, бих открила в сърцето ти

песъчинки от жива дъга.

С нея бих обагрила времето,

удавено в сива мъгла.

 

 

 

 

Ако можех, бих те обичала,

с невинна и сляпа любов,

но сърцето ми от кукленски плюш е -

ни обича, ни тупти, нито знае как...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...