22 сент. 2009 г., 16:36

Ако можех... (Мечтите на куклата)

638 0 5

 

Ако можех, бих изпила очите ти -

капка по капка с шепот от мед,

а с горчилката, скрита в сълзите ти,

бих стопила зимния лед.

 

 

 

 

Ако можех, бих открила в сърцето ти

песъчинки от жива дъга.

С нея бих обагрила времето,

удавено в сива мъгла.

 

 

 

 

Ако можех, бих те обичала,

с невинна и сляпа любов,

но сърцето ми от кукленски плюш е -

ни обича, ни тупти, нито знае как...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...