22 sept 2009, 16:36

Ако можех... (Мечтите на куклата)

  Poesía » Otra
636 0 5

 

Ако можех, бих изпила очите ти -

капка по капка с шепот от мед,

а с горчилката, скрита в сълзите ти,

бих стопила зимния лед.

 

 

 

 

Ако можех, бих открила в сърцето ти

песъчинки от жива дъга.

С нея бих обагрила времето,

удавено в сива мъгла.

 

 

 

 

Ако можех, бих те обичала,

с невинна и сляпа любов,

но сърцето ми от кукленски плюш е -

ни обича, ни тупти, нито знае как...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...