Ако можех, бих изпила очите ти -
капка по капка с шепот от мед,
а с горчилката, скрита в сълзите ти,
бих стопила зимния лед.
Ако можех, бих открила в сърцето ти
песъчинки от жива дъга.
С нея бих обагрила времето,
удавено в сива мъгла.
Ако можех, бих те обичала,
с невинна и сляпа любов,
но сърцето ми от кукленски плюш е -
ни обича, ни тупти, нито знае как...
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
