22.09.2009 г., 16:36

Ако можех... (Мечтите на куклата)

635 0 5

 

Ако можех, бих изпила очите ти -

капка по капка с шепот от мед,

а с горчилката, скрита в сълзите ти,

бих стопила зимния лед.

 

 

 

 

Ако можех, бих открила в сърцето ти

песъчинки от жива дъга.

С нея бих обагрила времето,

удавено в сива мъгла.

 

 

 

 

Ако можех, бих те обичала,

с невинна и сляпа любов,

но сърцето ми от кукленски плюш е -

ни обича, ни тупти, нито знае как...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...