Ако можеше...
979
0
2
Ако можеше...
Не бе опрашен. Падаше цветът.
Без сили се прегръщаше с тревата.
Повярвай, бих заплакал със дъжда...
И думите са само капки... Свято...
Пак кратка обич в няколко си срички...
За две утра и вечер пълнолунна...
За чифт криле с легатото на птичките...
За Земното или Небесно - струнното...
Ако можеше любимата моя река
обратно да тръгне и извор да стане,
пред теб щях да падна... Да се врека...
и щях да целувам твоите длани...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
