15 июн. 2021 г., 12:24  

Ако не бях

624 0 4

Всичко щеше да е толкова просто 

ако не бях потъвала в очите ти,

нямаше да боли и щях да спя спокойно -

незнаеща, че ги има.

 

Изглеждаше толкова лесно 

да поспра за малко при теб и да отмина,

а аз поисках да се върна отново -

не ми стигна любовта еднодневна.

 

И в шепота на други устни 

щях да търся най-нежните думи,

но опитах вкуса на твоите

и живота се преобърна. 

 

Сега вече не мога без тебе -

магия ли е,лудост ли? Не зная.

Сега ще се боря със всички сили

с мен да останеш до края. 

 

                                                                 2010г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Веси!Всъщност аз не пиша постоянно. Имам и нови стихове,но реших да започна с по-стари.Ще публикувам и тях. Поздрави!
  • Харесва ми как пишеш.Ще ми е интересно да прочета нещо от сега!Поздрав!
  • Радвам се,че ти хареса и благодаря за забележката,ще внимавам повече!
  • Хареса ми! Хубаво, откровено!
    "нямаше да боли и щеше да спя спокойно" - "нямаше да боли и ЩЯХ да спя спокойно",
    и незная се пише разделено - не зная.
    Оправи ги!
    Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...